Виното вдъхновило френският писател и философ Монтескьо да напише най-известните си произведения "Персийски писма " и " За духа на законите " За времето прекарано в замъка Бред , апелация Грав той казва: "Тук бях зает да правя амброзия от винен нектар"
Исторически белият совиньон се отглежда от векове във
Франция. Бордо е неговата първа апелация. По-късно долината на кралската река-
Лоара става негова втора „родина” Той обича леки,варовикови почви,с добра
порьозност и свеж,умерен климат.
Отглежан при по-тежки почви и по- топъл климат совиньонът
губи част от своите харак
теристики. Най-добрите вина от този сорт идват от апелациите
Sauternes, Graves в Бордо и Sancerres, Pouillys ,Quincys в долината на Лоара,а също и в Нова Зеландия.
Резитба

Една от тайните на совиньона е неговата специфична
резитба-прилага се метода „
Guyot-
Poussard”,създаден от
шарантски лозар(
Cognac-
Charante-
Maritime)
Както совиньонът
,така и дестилационните сортове като коломбар, юни блан са много чувствителни и
податливи на болести по дървесината като леска и еутипиоза. Това е провокирало
анализ на причините за тази некроза по дървесината на лозата.
Всички практики
по отглеждането на лозата,обработката на почвата и респективно резитбата имат
силно влияние върху количеството на болната дървесина.Качеството и вида на
подложката е много важен и ключов фактор. Много рядко лозята с бял совинъон
живеят повече от 20-25 години. В този смисъл резитбата Гийо-Пусар е
единственото превантивно и профилактично средство.
Тази техника на
рязане позволява удължаване живота на лозата и ограничаване на инвазията
на гъбата по дървесината. С него се
локализират раните от резитбата, осигурява се оптимално пространство между
тях-така се осигурява едно сокодвижение,което благоприятства вегетацията на
лозата. Тази болест,много упорита и устойчива представлява сложен комплекс от
гъбни патогени като видът Phellinus Punctaus е най-разпространен. За да се компенсират загиналите растения, много лозари практикуват т. нар.
отводи (marcotte , sauterelle).
Винификация
Гроздоберът се реализира според оптималната зрялост на всеки
парцел. Гроздето постъпва в пневматични преси .За Сансер и Пюи Фюме е задължително гроздето да не
престоява повече от един час на лозето( във ваната или коша за гроздобер). В
по-голяма
та си част
гроздето престоява около 30 мин. в избата . Като се прибавят и 45 мин. за
напълване на пресите –трябва да се бърза екстремално.Някои малки бутикови изби
в Монтлуи,Вувре, Верну използват и старите ръчни преси. Модата в момента във
Франция е елиминиране
на конвенционалните помпи, за да се избегне стресирането на виното. Гроздовата
мъст ,без ензими слиза по гравитачен път
до резервоари в избата,където се охлажда до 5 градуса. Процесът на
стабилизиране при контролирана температура продължава 4-5 дни.По време на
студената стабилизация гроздовата каша
остава дълго време като суспензия.
За совиньона е
характерно умерено пресоване, избистряне от 36 до 48 часа,фермента-
ция при
температура от 17 до 19 градуса,не много студена,за да се съхрани и подчертае
типичността на
тероара, PH -3.7.Много важно е отлежаването
върху фините утайки в

продължение на няколко месеца.
Един от големите проблеми по време на ферментацията на
совиньона е свръхпроизводс
твото на тиол от латински(mercurium captan )-органично сернисто съединение с неприя
тен мирис.Високи
нива тиол се съдържат в сортовете petit manseng,gros manseng,melon,
sauvignon blan,
merlot и др. Най-разпространени видове тиоли са :
3 МH (mercapto-hehanol –аромати на грейпфрут и екзотични
плодове
3 mercapto-hexile- аромати на
тропически плодове и чемшир
4 MHP-mercapto-4 methylpentan-цитруси и чемшир
Тези аромати се намират в гроздето свързани с аминокиселини и са без мирис в тази форма.По
време на алкохолната ферментация тези тиоли се трансформират от дрождите и оказват
силно влияние с пълния си ароматичен потенциал.Такива вторични ароматни съединения(след
алкохолна ферментация) се появяват и при други сортове:мускат отонел-терпени,
каберне совиньон-метоксипиразин,совиньон блан –тиоли(летливи )
Как се увеличава
нивото на тези тиоли ?
Ключов момент е
доброто санитарно състояние на гроздето по време на гроздобер. Те-
роарът и умереният
хидричен стрес са много важни. Просветляването(редуциране
на листната маса), температурата от фаза цъфтеж до фаза плодообразуване, влияят
индиректно.Третирането с течен азот във фаза прошарване на чепката (абсорбира
се от листната маса и влиза в метаболизма на растението)
Машинният
гроздобер на совиньон увеличава също нивата на тиоли !Противно на общоприетите представи-вината
от сорта совиньон блан брани механизирано притежа
ват много по-богат
ароматен потенциал( маракуя и тревисти нюанси), отколкото тези брани ръчно.
Университетът в Оукланд в Нова Зеландия е сравнил два вида новозеландски
совиньон.В машинно брания е открит много повече тиол,отколкото в първият.Нещо
повече, прибавяйки серен диоксид точно по време на гроздобера увеличава
още по-силно съдържаието на тиоли.

Типичният аромат на совиньон блан е окосена
трева, лимон, грейпфрут, личи
,касис, маракуя и дори котешка урина при грозде с недобра
технолгична зрялост. В съвсем различен
стил са вината от совиньон от Бордо,апелаците Грав и особено Сотерн. Става дума
за много различен тероар и микроклимат. Там совиньон се купажира
в прочутите ликьорни вина заедно със сорта семийон. Близостта на топлата Гарона и студената Сирон
провокират типичните мъгли и така желаното благородно гниене- ботритис
синереа. Основен проблем там е тънкото балансиране между благородното и сиво
то гниене-много
прецизни зелени операции и ръчен гроздобер( 4-5 пасажа),осъществяван само от
потомствени и висококвалифицирани берачи.Често добивите варират при
неблагоприятни години от нармалните 16-20 хектолитра за хектар до
катастрофалните 4-6 хектолитра.
Символ на
най-добрите и чисто сортови и расови вина от совиньон са тези от Барсак.
Почвеният му
профил е много подходящ-варовиково плато,покрито с много тънък пласт червен
пясък , богат на желзен оксид.През лятото варовиковите почви(шуплес
то-порести)с
много фина порьозонст осигуряват оптимална влага на лозата,избягвайки
прекомерното
овлажняване през зимата и распективно хидричен стрес през лятото. В този мисъл
се явяват като дренаж и естествен воден регулатор.Този тип почви дава на вината
от тази апелация изключителен финес и рядка елегантност.Резултатът е много добра сортова чистота,расови вина със
силна и мощна ароматна експресия
грейпфрут,бяла
праскова,които еволюират в устата с престижни минерални акценти и аромат на
зряла круша и дори подправки.Вината са с добра плътност и концентрация.
За винификацията
е характерно бавно екстрахиране на гроздовия сок. Много стриктно се отделя
ширата след пресоването,използва се само т.нар самоток. Избистрянето се извършва чрез естествено
утаяване. Алкохолната ферментация протича в бургундски барици. В заключение
освен качествено и добре узряло грозде е необходим и сложен
комплекс от
технологични намеси:студена мацерация с ципите(статична или динамична) ,без наличие
на кислород или азот, избор на подходящи дрожди и ензими,контрол на
температурата по
време на ферментацията, добро познаване на общите киселини и PH.
Количеството на
свободния серен диоксид преди бутилирането трябва да е умерено.При ниски
киселини се добавят винена или лимонена киселина.
Виното е
отражение на степента на развитие на една цивилизация. То е в пряка за
висимост от тези,
които го правят и тези, които го пият.Вкусовете и методите му на правене
непрекънато ще еволюират. В този смисъл виното от бял совиньон е резултат
от
любовта,страстта и всеотдайния труд на много хора ,микроклимата и тероара,от
който произхожда,а не задължително унифициран технологичен продукт.